В свят, в който публичният живот все повече прилича на високоскоростно рали, новият роман „Скорост“ предлага точно това: шеметен сюжет, в който автомобилният спорт, политиката, медийният шум, криминалните интриги и социалните пластове на съвременна България се преплитат до степен, в която читателят не може да дръпне ръчната.
Още от първите глави светът на книгата затяга коланите: журналисти атакуват с яростен патос („будната съвест на обществото“), милиардери раздават философски уроци за морала и властта, а пилоти карат с цената на живота, репутацията и истината.
Сюжетът динамично прескача между рейсинг шампионати, полицейски разследвания, медийни кампании, семейни драми, та дори и инвестиционни чудатости като концесията на Царичина...
Това не е просто роман – това е социален паноптикум.
Герои, които живеят на ръба – между етика и скорост
Централната нишка минава през семейството на Годрулови – необичайна смесица от могъщество, амбиция и уязвимост.
Диалозите между баща и деца са едни от най-силните в книгата. В сцената, в която милиардерът признава:
„Ние всъщност сме лоши…“
(разговорът за морала на богатството) ,
романът напуска лекотата на моторните спортове и се превръща в психологическо есе за властта и парите.
В същото време публиката, медиите и властта оформят своя собствена вселена – шумна, манипулативна и често абсурдна. „Журналелките“ атакуват хладнокръвно и без милост всеки успех, който не произтича от „правилните“ хора, превръщайки дезинформацията в масов спорт сама по себе си.
Екшън - на пистата и извън нея...
Автомобилните сцени са написани с прецизност, която издава дълбоко техническо познаване на състезателния спорт.
Описанието на поведението на електрическия автомобил (единствен такъв в ралито) при ускоряване например звучи като репортаж от „Формула Е“:
„Машината ускори. Все едно си в самолет… Половин процент под лимита.“
Тези детайли придават автентичност и професионализъм, рядко срещани в българската литература.
Сатира, която боде – но и засмива
Романът е изпълнен с хаплива социална сатира.
В сцената с щандовете на книжния фестивал например:„Днес тиражите са малки, а новите автори – почти ги няма… Навремето издатели ставаха милионери с фантастика.“
Пазарът на книги е осмян с жестока точност – и точно в тази ирония се крие голяма част от чара на романа. Хуморът е на места тъмен, на места народняшки, а понякога – болезнено реалистичен.
Криминалната нишка – умело вплетена
Паралелно с личните и обществени конфликти, в романа тече и сериозно полицейско разследване, в което законът, институциите и луксът се сблъскват.
Кулминационната експертиза на Матинчев:
„Експертизата бе перфектна… планът зад видимото.“
е не просто сюжетен поврат, а критика към начините, по които истината се манипулира чрез процедура, а не чрез факти.
Темите – от България до света
Макар действието да е локално, проблемите са универсални:
-пропастта между богатство и „народ“
-размиването между слава и истина
-медийните манипулации
-деградацията на вкуса
-героизмът в епохата на рейтингите
-изкуствената и истинската чест
Романът постоянно напомня, че днес не живеем в общество, а в спектакъл.
Стилът – бърз, кинематографичен, модерен
Авторът пише така, сякаш държи камера, а не перо:
кратки сцени, бързи смени, отчетлива визуалност.
Дори когато е философски, текстът не забавя – диалогът върви, сюжетът тече, а читателят остава в позицията на навигатор в автомобил, който лети над 200 км/ч.
Изводите...
„Скорост“ е роман, който не прилича на нищо писано в съвременната българска проза: смел, ироничен, много пластов и висококонфликтен.
Той не просто разказва история – той диагностицира общество, което се лута между модерност и хаос, чест и спектакъл, скорост и катастрофа.
Това е книга за България, но и книга за всеки читател, който иска литературата да бъде не само изкуство, а и огледало – макар понякога това огледало да отразява с твърде болезнена яснота.
BookNews
10.12.2025