От година и половина се боря с издателската мафия, но не само в съда, а и публично - като изваждам порочните практики.
Сега виждам, че и други започват да надигат глава. Преводачите обявиха минимална цена на услугите си и също - вече няма да прехвърлят пълни права на издателите-мародери.
Досега - получаваха трохи, а издателствата получаваха права вовеки. Срам, позор, абсурд - за създаващите продукта...
Съдбата на преводачите е сходна със съдбата на авторите - те генерират онзи продукт, който да се пусне на пазара. В техния случай това е превод, но ако не е преведено, кой ще може да го чете - например на норвежки или шведски. Та дори на английски. Езикът ни е български и преводачът е този, който ни осигурява книгата.
И получава... подигравки и унижения...
В книгоиздаването няма пари за работещите и създаващите. Всичко е в търговци и посредници. Книжарниците взимат 40%, издателството - 35%, физическата изработка - 25%. За автори, редактори, преводачи и пр. - не повече от 5%, от тия дето са в издателството. Те са последни във веригата. За тях е каквото остане.
Това е отговорът на въпроса, защо нямаме много продаваеми български автори. Защото и да се появи някой, като види че го ограбят, той вече не пише. Убиваме творчеството, преди да се е родило...
Боря се срещу това, надигам глас, опитвам законодателни промени за защита на авторството... Сега вече не съм сам... Преводачите се пробудиха...
Време е да сложим край на издателската мафия. Време е да помогнем на обикновените и талантливи творци. Не говоря за себе си. Аз моят проблем съм си го решил - издавам се сам. Но не всеки може да го направи. И ако искаме този човек да прави нещо, да твори и да ни радва, трябва да го защитим...
Трябва и ще ставаме все повече срещу чорбаджии и изедници. Думите са на Ботев, и днес значат точно същото...
Сега виждам, че и други започват да надигат глава. Преводачите обявиха минимална цена на услугите си и също - вече няма да прехвърлят пълни права на издателите-мародери.
Досега - получаваха трохи, а издателствата получаваха права вовеки. Срам, позор, абсурд - за създаващите продукта...
Съдбата на преводачите е сходна със съдбата на авторите - те генерират онзи продукт, който да се пусне на пазара. В техния случай това е превод, но ако не е преведено, кой ще може да го чете - например на норвежки или шведски. Та дори на английски. Езикът ни е български и преводачът е този, който ни осигурява книгата.
И получава... подигравки и унижения...
В книгоиздаването няма пари за работещите и създаващите. Всичко е в търговци и посредници. Книжарниците взимат 40%, издателството - 35%, физическата изработка - 25%. За автори, редактори, преводачи и пр. - не повече от 5%, от тия дето са в издателството. Те са последни във веригата. За тях е каквото остане.
Това е отговорът на въпроса, защо нямаме много продаваеми български автори. Защото и да се появи някой, като види че го ограбят, той вече не пише. Убиваме творчеството, преди да се е родило...
Боря се срещу това, надигам глас, опитвам законодателни промени за защита на авторството... Сега вече не съм сам... Преводачите се пробудиха...
Време е да сложим край на издателската мафия. Време е да помогнем на обикновените и талантливи творци. Не говоря за себе си. Аз моят проблем съм си го решил - издавам се сам. Но не всеки може да го направи. И ако искаме този човек да прави нещо, да твори и да ни радва, трябва да го защитим...
Трябва и ще ставаме все повече срещу чорбаджии и изедници. Думите са на Ботев, и днес значат точно същото...
Добри Божилов, писател
Автор на "Задругата", "Заветът", "Сказанието", "Сенките", "Девети" и др.
24.01.2023