Защото нямат писател. Това е най-краткият отговор. Това са книги без писател, без талант, без човек мотивиран в кръвта си да ви разтърси.
А какво пише на полето "автор"?
Ами пише едно име, но това не значи, че е писател. Графомани и хора, искаши да "напишат нещо", винаги ще има. Т.е. огромно количество безсмислена продукция винаги е имало и ще има. Но няма автори.
Защо?
Защо ли?
Знаете ли колко плащат за права на една преводна книга?
500 евро.
От тия "права" колко мислите ще вземе писателят?
5 евро.
Ще кажете, че България е малка страна и от други пазари ще вземе повече.
Добре, умножете 5 евро по 1200 (на всеки българин се падат 1200 други жители на планетата, като ние като стандарт сме над средното ниво). Т.е. умножавате и получавате - 6000 евро.
За 6000 евро, кой мислите читав писател ще седне да пише книга 🙂
Затова читави писатели няма. Има ги графоманите. Дето бълват продукция, дето могат да я пробутат на нашите "издателства" на безценица.
И те взимат "права" за 500 евро, след което започват да раздуват една чудовищна реклама "колко велик е този автор". И продават.
Продават, продават, ама еднократно. Защото освен да купи книгата, човекът и сяда да я чете. И като види каква откровена "боза" е, втори път няма да купи.
Ама нищо - автори по 500 евро - колкото щеш. Започваме да развиваме нови имена 🙂
Аз не се шегувам - това е политиката на българските издателства. Взимат "права" без пари, превеждат без пари - с некачествени преводачи, пускат на пазара, и бълват реклама и "критици", дето да хвалят...
Само че читателят не се лъже вече, и не купува нито стари, нито нови имена.
Сега нали знаете, аз съм в съдебни разправии с разни "велики издателства". И покрай това, взех та проучих бизнес модела и финансовите резултати на водещите издателства у нас (не само това, с което се карам). Ами те са пълна катастрофа, бе приятели. Това изобщо не са "големи фирми", на каквито се правят. Това са някакви останки от миналото - когато още имаше оцеляла някаква литература - основно когато в кратък период се преведе най-доброто от 400 години западно писане. Да, тогава издадоха наистина читави книги. Но те свършиха. И сега - като дойде времето на новото, такова няма... 🙂 И тия "издателства" са пълни смешници. Те дори не влизат в определението за "средна фирма". Те всички - дори най-големите, те всички, са малки фирми 🙂 Ако видите "Главен редактор" на голямо издателство, да знаете, че това е един старшинка на 9-10 човека. Нищо повече. И това е "голямо издателство". Малките са от по 1-4 личен състав 🙂
Истината е, че днес цялото ни издателско воинство продава по-малко, отколкото продаваше площад "Славейков" като го имаше. А една обикновена сергия там правеше повече пари от средно днешно "издателство", ползващо мрежа от 140 книжарници 🙂
И работата още повече потъва. Защо?
Ами защото някакви велики мозъци решиха, че писателят е излишно звено в писането на книги. Разпределиха приходите между търговци, издатели, литературни агенти и всякакви подобни паразити. И за автора - няма. Нито тук, нито на Запад. И като няма, то няма и автори...
Останали са няколко стари динозавъра като Дан Браун и Стивън Кинг. Но те са изхабени вече. Няма какво ново да кажат. Цели глави в новите им книги са буквално повторение на същия текст от някоя стара книга от преди 10 години 🙂 Доизстискват каквото могат, и това е...
И на фона на всичко това, вирее още една глупост - субсидирано писателство. Да, на запад го има. Раздават се едни творчески стипендии и грантове на писатели, та да могат "спокойно" да пишат. И кой мислите взима грантовете?
Тия дето най-малко могат да пишат. Връзкарите, а не талантите.
Затова и един от членовете на Нобеловия комитет изрече еретичната мисъл, че европейската културна политика убива европейската литература. Тя създава фалшиви герои, които рекламата прави "велики писатели". А читателят нищо не им разбира от написаното 🙂
И всичко това тръгва от псевдо-пазарните малоумия. Не само при нас е така. И на Запад е същото. На книгата се гледа като на продукт, дето да се продаде. На опаковка. На автора се гледа като на досадник, който "само пари иска" и "яде от нашето". И се приема за съвсем нормално от една книга 20 евро, за автора да са 20 цента...
Т.е. в книгата пари има, но те не се разпределят където трябва. Това е все едно да произвеждаш бензин, без да плащаш на тоя дето ти доставя петрола. Май бензин няма да има 🙂
Българското книгоиздаване е в криза, и неизбежно ще окапят повечето издателства, просто защото те НИЩО НЕ ИЗДАВАТ. За да издадеш "нещо", то трябва да има стойност. Ако издадеш нещо без стойност, то не е "нещо", а е "нищо"! Няма разлика между псевдо-книгите на пазара ни, и обикновена тетрадка. Някаква хартия, без съдържание вътре. Тетрадката поне не те лъже, че има съдържание.
Читателят е съвсем прав да се отдръпва, защото по безобразен начин му крадат парите, без да му дават нищо насреща. Всъщност, дори му вредят - създават му ядове. Той си купува ядове.
И ще си купува все по-малко, а вие ще чувате все по-хленчещи "издатели", дето мрънкат че тиражите са паднали до 200 бройки...
Ами ще паднат! То и аз от тия "книги" нищо не си купувам...
А, забравих - може за капачки да ги получите. Нали задръстват складовете, та дай да ги раздадем за нещо.
Обаче признанието, че стойността на "книга" е паднала до стойността на капачка, просто казва всичко...
И денят на обективния край е близо. Защото като изчезне писателят, бързо изчезва и читателят... Остават само "издателите" да се оплакват едни други от собствената си глупост...
Добри Божилов, писател
А какво пише на полето "автор"?
Ами пише едно име, но това не значи, че е писател. Графомани и хора, искаши да "напишат нещо", винаги ще има. Т.е. огромно количество безсмислена продукция винаги е имало и ще има. Но няма автори.
Защо?
Защо ли?
Знаете ли колко плащат за права на една преводна книга?
500 евро.
От тия "права" колко мислите ще вземе писателят?
5 евро.
Ще кажете, че България е малка страна и от други пазари ще вземе повече.
Добре, умножете 5 евро по 1200 (на всеки българин се падат 1200 други жители на планетата, като ние като стандарт сме над средното ниво). Т.е. умножавате и получавате - 6000 евро.
За 6000 евро, кой мислите читав писател ще седне да пише книга 🙂
Затова читави писатели няма. Има ги графоманите. Дето бълват продукция, дето могат да я пробутат на нашите "издателства" на безценица.
И те взимат "права" за 500 евро, след което започват да раздуват една чудовищна реклама "колко велик е този автор". И продават.
Продават, продават, ама еднократно. Защото освен да купи книгата, човекът и сяда да я чете. И като види каква откровена "боза" е, втори път няма да купи.
Ама нищо - автори по 500 евро - колкото щеш. Започваме да развиваме нови имена 🙂
Аз не се шегувам - това е политиката на българските издателства. Взимат "права" без пари, превеждат без пари - с некачествени преводачи, пускат на пазара, и бълват реклама и "критици", дето да хвалят...
Само че читателят не се лъже вече, и не купува нито стари, нито нови имена.
Сега нали знаете, аз съм в съдебни разправии с разни "велики издателства". И покрай това, взех та проучих бизнес модела и финансовите резултати на водещите издателства у нас (не само това, с което се карам). Ами те са пълна катастрофа, бе приятели. Това изобщо не са "големи фирми", на каквито се правят. Това са някакви останки от миналото - когато още имаше оцеляла някаква литература - основно когато в кратък период се преведе най-доброто от 400 години западно писане. Да, тогава издадоха наистина читави книги. Но те свършиха. И сега - като дойде времето на новото, такова няма... 🙂 И тия "издателства" са пълни смешници. Те дори не влизат в определението за "средна фирма". Те всички - дори най-големите, те всички, са малки фирми 🙂 Ако видите "Главен редактор" на голямо издателство, да знаете, че това е един старшинка на 9-10 човека. Нищо повече. И това е "голямо издателство". Малките са от по 1-4 личен състав 🙂
Истината е, че днес цялото ни издателско воинство продава по-малко, отколкото продаваше площад "Славейков" като го имаше. А една обикновена сергия там правеше повече пари от средно днешно "издателство", ползващо мрежа от 140 книжарници 🙂
И работата още повече потъва. Защо?
Ами защото някакви велики мозъци решиха, че писателят е излишно звено в писането на книги. Разпределиха приходите между търговци, издатели, литературни агенти и всякакви подобни паразити. И за автора - няма. Нито тук, нито на Запад. И като няма, то няма и автори...
Останали са няколко стари динозавъра като Дан Браун и Стивън Кинг. Но те са изхабени вече. Няма какво ново да кажат. Цели глави в новите им книги са буквално повторение на същия текст от някоя стара книга от преди 10 години 🙂 Доизстискват каквото могат, и това е...
И на фона на всичко това, вирее още една глупост - субсидирано писателство. Да, на запад го има. Раздават се едни творчески стипендии и грантове на писатели, та да могат "спокойно" да пишат. И кой мислите взима грантовете?
Тия дето най-малко могат да пишат. Връзкарите, а не талантите.
Затова и един от членовете на Нобеловия комитет изрече еретичната мисъл, че европейската културна политика убива европейската литература. Тя създава фалшиви герои, които рекламата прави "велики писатели". А читателят нищо не им разбира от написаното 🙂
И всичко това тръгва от псевдо-пазарните малоумия. Не само при нас е така. И на Запад е същото. На книгата се гледа като на продукт, дето да се продаде. На опаковка. На автора се гледа като на досадник, който "само пари иска" и "яде от нашето". И се приема за съвсем нормално от една книга 20 евро, за автора да са 20 цента...
Т.е. в книгата пари има, но те не се разпределят където трябва. Това е все едно да произвеждаш бензин, без да плащаш на тоя дето ти доставя петрола. Май бензин няма да има 🙂
Българското книгоиздаване е в криза, и неизбежно ще окапят повечето издателства, просто защото те НИЩО НЕ ИЗДАВАТ. За да издадеш "нещо", то трябва да има стойност. Ако издадеш нещо без стойност, то не е "нещо", а е "нищо"! Няма разлика между псевдо-книгите на пазара ни, и обикновена тетрадка. Някаква хартия, без съдържание вътре. Тетрадката поне не те лъже, че има съдържание.
Читателят е съвсем прав да се отдръпва, защото по безобразен начин му крадат парите, без да му дават нищо насреща. Всъщност, дори му вредят - създават му ядове. Той си купува ядове.
И ще си купува все по-малко, а вие ще чувате все по-хленчещи "издатели", дето мрънкат че тиражите са паднали до 200 бройки...
Ами ще паднат! То и аз от тия "книги" нищо не си купувам...
А, забравих - може за капачки да ги получите. Нали задръстват складовете, та дай да ги раздадем за нещо.
Обаче признанието, че стойността на "книга" е паднала до стойността на капачка, просто казва всичко...
И денят на обективния край е близо. Защото като изчезне писателят, бързо изчезва и читателят... Остават само "издателите" да се оплакват едни други от собствената си глупост...
Добри Божилов, писател
Автор на "Сенките", "Задругата", "Заветът", "Сказанието", "Девети", "Селфи" и др. - до една признати от ЧИТАТЕЛЯ чрез доверието да си купи следващата книга...
27.08.2022
27.08.2022