Роди ме мамо, не с късмет,
А да се казвам Ахмед...
И не ща да ставам кмет,
При мен ще бъдат всички каци с мед!
Аз няма да взимам за себе си само,
А ще раздавам порциите, мамо...
Че Господ казал е, като раздаваш,
Най-много на себе си даваш...
Всички ще се правят да не ме обичат,
Защото знаят, че така ще ми се вричат!
Аз ще ги обичам като свои деца...
С тях най-голяма, сладостта е на меда...
Добри Божилов, писател
01.09.2021