"Атлас изправи рамене" - шедьовърът на Ранд, от който няма да отлепите поглед, дори да не сте съгласни с всичко...
Ако се чудите кой е авторът, огледален образ на Карл Маркс, в полза на частната собственост, капитализма и свободния пазар, това е Айн Ранд.
Може би скоро те ще си приличат по още едно нещо - и на двамата теориите им ще бъдат изпитани на практика, ще се провалят, и ще последва поголовно охулване.
Експериментите с марксизма, като държавна идеология, се случиха в 20 век, и не приключиха добре. Това не значи, че всичко от Маркс се грешно, или пък че осъществителите нямат своя част от вината. Но марксизмът бе тестван, и поне този първи опит, не завърши добре.
Същото сега се очертава и с точната му противоположност - екстремният неолиберален капитализъм, превъзнасян от Айн Ранд. Той също получи своя шанс. След краха на социализма, светът улетя в другия полюс - свободни пазари, свиване на държавата, приватизация, концесии, закриване на социални системи.
Приблизително в момента наблюдаваме крушението и на това. Т.е. скоро и на Ранд, Хайек, Фридман, Смит - на всички тях, няма да се гледа с добро око.
Което обаче не значи, че самата Ранд е лош писател. Всъщност като такъв, е гениална.
У нас най-популярната ѝ книга е "Атлас изправи рамене". Това е малко неточен превод, доколкото оригиналното Atlas Shrugged означава точно обратното - "Атлас сви рамене". Но тук така е преведена, и посланието като идея е същото.
"Атлас", това са способните, трудолюбиви и предприемчиви хора, които водят света напред. Какво трябва да направят, когато са подложени на непрекъснат натиск от държавата и обществото, искащи все повече и повече от тях, под формата на данъци, регулации и пр.?
Ранд казва "Те трябва да свият рамене". Т.е. да се оттеглят, скрият, да оставят светът да колабира, и накрая да се завърнат. Това е сюжетът на книгата.
У нас посланието се предава чрез "гордо изправяне на рамене" и борба за идеите на честния капиталист.
Дали промяната на заглавието е добра идея, това си е проблем на издателя. По-важно е съдържанието. А то е доста добро. Книгата е доста голяма, но въпреки това се чете "на един дъх". У нас е издадена в 3 тома, но човек трудно вдига очи от нея. Ранд - дъщеря на руски аптекар, емигрирал в САЩ, определено има талант.
Сюжетът се върти около тайнствената, почти мистична фигура на Джон Голт, който е изчезнал, а подир него започват да изчезват най-добрите и продуктивни бизнесмени, предприемачи, музиканти и пр. Никой не знае къде те отиват. Има обаче двама - един мъж и една жена, които остават, и се борят до край. Мъжът е собственик на стоманодобивни фабрики, а тя - най-добрата управителка на железници. Те не могат да се предадат пред "тиранията на държавата", и се опитват да се противопоставят.
Сянката на Джон Голт се появява непрекъснато, и те сякаш са негови врагове, и се опитват да унищожат замисъла му.
Накрая и двамата се озовават при него - в тайнствена долина, където Голт е събрал всички способни хора, за да очакват края на света (в икономически план), след като всичко рухне. За това рухване са виновни политиците, обикновените хора, които искат социални права, стачници, синдикати и пр.
"Атлас..." е нещо като Библия на капитализма. Ако в соц-литературата богатите са чорбаджии, изедници, експлоататори, тук те са светци, създаващи работа и живот за тълпите. А неразбиращите ги винаги хора, са виновни за бедите на човечеството.
Финалът на книгата е хепи-енд с елементи на черен хумор. Наистина Голт казва "Връщаме се", но това става в свят разрушен от социални трусове и войни.
Книгата е много добре написана, има разнообразни сюжетни линии, както и всякакви емоции - вкл. любовни интриги.
Според сайтовете на книжарниците, има я в наличност. Може да се намери и в Читанка...
Добри Божилов, писател
"Задругата", "Заветът", "Девети"
11.05.2021