Багер събори емблематичната и красива къща, в която е живял писателят Димитър Димов в столичния квартал Лозенец, показа във видео на живо Спаси София.
На мястото на дома на автора на прекрасните книги „Осъдени души“, „Тютюн“ и „Поручик Бенц“ ще се появят не един, а цели два блока.
„Вече е минало. Безмилостно срутена от багерите, които заради алчни интереси, некомпетентна Община и колективното ни бездействие спрямо миналото ни, вече прегазиха и унищожиха половин София“, негодуват гражданските активисти.
Заради поредното посегателство върху облика на столичния град те предлагат тъй като къщата на човека, в чиято чест бе именувана ул. „Димитър Димов“ вече я няма, да бъде избрано ново подходящо име за нея – ул. „Още два пететажни блока“. Точно толкова банални, нехармонични и натоварващи градската среда, както и останалите хиляди преди тях.
Въпреки че съседи на съборената сграда са водили съдебна битка за оспорване на разрешенията за строеж, визата и подробния устройствен план, и трите обжалвания са паднали в съда, казва кметът на район „Лозенец“ Константин Павлов.
Според Министерството на културата – сградата не е имала статут на недвижима културна ценност. Имотът е оставен без грижа в последните години. Къщата на велик писател обаче автоматично става култура ценност, дори да няма изящни орнаменти и корнизи от мрамор. Културата е и в словото, не само в архитектурните елементи. Къщите на Иван Вазов и на Пею Яворов са паметници не заради архитектурата, а заради хората, които са ги обитавали. Това обаче, на днешното Министерство на без-културието, е трудно да го обясниш.
„Много е тъжно, но районната администрация трябва и може да постъпва единствено в рамките на закона и ако проблемът е в закона, то той трябва да бъде променен, така че да защити обществения интерес. Необходимо е и ако държавата смята нечия частна собственост за обществена ценност да обезщетява справедливо собствениците ѝ, защото така е редно“, казва Павлов.
Тази къща вече я няма.
Вината за безвъзвратното обезобразяване на София е на кмета Йорданка Фандъкова, която няма нито отношение, нито любов към нея. За 12-те си години на кметуване, тя можеше да промени всичко това, но нито поиска, нито посмя. Кметът на столицата не поиска ОУП, който да понижи параметрите на застрояване, а точно обратното – свързано застрояване и надута плътност за всеки желаещ, заявяват от Спаси София.
Те подчертават, че Фандъкова, не се е преборила за ново законодателство, което, подобно на цяла Европа, да забрани всеки инвеститор да прави каквото си иска в града.
В социалните мрежи недоволството срещу разрушаването на красивата сграда е огромно.
„Още една красива къща отиде в историята заради алчни типове!
Страхотна събота за размисъл и по случай 142 години от обявяването на София за столица на България! Честит празник!
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” – Димитър Димов, Тютюн.
Къщата на Димитър Димов, намираща се на едноименната улица вече не съществува. Замина си под ударите на багера. Въпреки, че писателят е имал още един дом, който е превърнат в музей и всеки може да го види, все пак не дава усещането за успокоение. Но истината е, че тук дори не става дума за паметта на автора, а за облика на Лозенец. В последно време се наблюдава тенденция за рушене в квартала, напълно изкореняващ вековните къщи на едно от най-красивите места в столицата, все едно са плевели.
ПУП-ове са нужни, а не празни думи!“, пишат от фейсбук страницата Етюд-и-те на София.
По материали на OffNews
„Вече е минало. Безмилостно срутена от багерите, които заради алчни интереси, некомпетентна Община и колективното ни бездействие спрямо миналото ни, вече прегазиха и унищожиха половин София“, негодуват гражданските активисти.
Заради поредното посегателство върху облика на столичния град те предлагат тъй като къщата на човека, в чиято чест бе именувана ул. „Димитър Димов“ вече я няма, да бъде избрано ново подходящо име за нея – ул. „Още два пететажни блока“. Точно толкова банални, нехармонични и натоварващи градската среда, както и останалите хиляди преди тях.
Въпреки че съседи на съборената сграда са водили съдебна битка за оспорване на разрешенията за строеж, визата и подробния устройствен план, и трите обжалвания са паднали в съда, казва кметът на район „Лозенец“ Константин Павлов.
Според Министерството на културата – сградата не е имала статут на недвижима културна ценност. Имотът е оставен без грижа в последните години. Къщата на велик писател обаче автоматично става култура ценност, дори да няма изящни орнаменти и корнизи от мрамор. Културата е и в словото, не само в архитектурните елементи. Къщите на Иван Вазов и на Пею Яворов са паметници не заради архитектурата, а заради хората, които са ги обитавали. Това обаче, на днешното Министерство на без-културието, е трудно да го обясниш.
„Много е тъжно, но районната администрация трябва и може да постъпва единствено в рамките на закона и ако проблемът е в закона, то той трябва да бъде променен, така че да защити обществения интерес. Необходимо е и ако държавата смята нечия частна собственост за обществена ценност да обезщетява справедливо собствениците ѝ, защото така е редно“, казва Павлов.
Тази къща вече я няма.
Вината за безвъзвратното обезобразяване на София е на кмета Йорданка Фандъкова, която няма нито отношение, нито любов към нея. За 12-те си години на кметуване, тя можеше да промени всичко това, но нито поиска, нито посмя. Кметът на столицата не поиска ОУП, който да понижи параметрите на застрояване, а точно обратното – свързано застрояване и надута плътност за всеки желаещ, заявяват от Спаси София.
Те подчертават, че Фандъкова, не се е преборила за ново законодателство, което, подобно на цяла Европа, да забрани всеки инвеститор да прави каквото си иска в града.
В социалните мрежи недоволството срещу разрушаването на красивата сграда е огромно.
„Още една красива къща отиде в историята заради алчни типове!
Страхотна събота за размисъл и по случай 142 години от обявяването на София за столица на България! Честит празник!
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” – Димитър Димов, Тютюн.
Къщата на Димитър Димов, намираща се на едноименната улица вече не съществува. Замина си под ударите на багера. Въпреки, че писателят е имал още един дом, който е превърнат в музей и всеки може да го види, все пак не дава усещането за успокоение. Но истината е, че тук дори не става дума за паметта на автора, а за облика на Лозенец. В последно време се наблюдава тенденция за рушене в квартала, напълно изкореняващ вековните къщи на едно от най-красивите места в столицата, все едно са плевели.
ПУП-ове са нужни, а не празни думи!“, пишат от фейсбук страницата Етюд-и-те на София.
По материали на OffNews