Продаван писател с отворено писмо до МК, във връзка с "творческите помощи" - въведете повече пазарни критерии, нали целта е накрая читателят да е доволен...

Писателят Добри Божилов (автор на бестселърите "Задругата" и "Заветът") изпрати писмо с идеи и препоръки, до Министерството на културата, в рамките на Общественото обсъждане на новия проект за подпомагане на писатели. Очевидно, темата е важна, и дискусия следва да се случи. Публикуваме писмото без редакции
---
Здравейте,
В рамките на общественото обсъждане, бих искал да дам следните 3 препоръки относно програмата за подпомагане на писатели:
1.Нека тя да е достъпна за всеки един писател, а не само за лица на свободна практика, самоосигуряващи се и пр. Факт е, че днес практически не съществува писател, който да се издържа само от това. Всеки работи и нещо друго – често на трудови договори. И няма друг избор – трябва да се яде нещо. Ако се въведе изискване да са единствено „самоосигуряващи се“, или безработни, 99% от писателите ще отпаднат. Ще останат основно безделници или хора, които работят в сивата икономика. Мисля, че програмата трябва да е отворена за всеки писател, без оглед на трудово-правния му статус.

2.Препоръчвам в Комисията по подбора, да преобладават служители на Министерството, или дори тя да се състои само от такива. Плюс евентуално служители на Народната библиотека, читалища, библиотеки и пр. Намирам за грешна идеята вътре да има хора от „творчески съюзи“, други писатели, драматурзи, „хора на изкуството“ и пр.  Всички тези последните са конкуренти, и са в конфликт на интереси с кандидатите. Не много обсъждана тайна е, че дори сред писателите има завист, и дори омраза помежду им. Включването на подобни лица ще изкриви оценката в необективна посока. За да бъда разбран правилно, нека припомня скандалите, които избухват почти всяка година около различни награди, връчвани от частни субекти. Там журитата са точно от „писатели“, „филолози“, „професори“ и пр. И резултатът е, че накрая пак има недооценени писатели, ропот, възражения и пр. Съвсем нормално е това да се случи, след като в комисиите са лица, пряко свързани с „бранша“. Дори да не участват самите те в конкурсите, или техни близки, самата им връзка с бранша, и с цялата общност от писатели и творци, ги прави зависими. Опитът на частния сектор (който не е много положителен) може да послужи за поука и на държавния. Направете жури от сравнително неутрални държавни служители, а не от хора, свързани със самата дейност.
3.Добре е да се въведе и някакъв „пазарен“ елемент в оценката. Някакви точки за досегашна пазарна реализация на съответния автор. Не казвам това да е основен критерий, но да има и такъв. Например от 100 точки общо, нека 20 или 30 да са според досегашни пазарни резултати. Все пак, читателят-клиент, е лице, което „чете“. Т.е. допуска се, че това е квалифициран потребител, който може да оцени продуктите, които купува. Това различава читателя от купувача например на мобилен телефон или автомобил. В тези случаи, като цяло, купувачът е „не-квалифициран“ и се  влияе от рекламата. Но читателят-купувач е „квалифициран“, защото книгите го правят по-умен, и той може да ги оценява. Съответно – пазарният критерий (например класацията на книжарници „Хеликон“, или могат да се поискат данни от други книжарници) е важен. По-продаваните до сега книги предполагат някакъв по-приет от читателите продукт в бъдеще. А нали именно ЧИТАТЕЛИТЕ СА НАЙ-ВАЖНИТЕ. За тях се пишат всички книги. Логично е някъде в критериите да залегне и мнението на читателите.
Бих ви препоръчал да погледнете последната и най-нова класация на „Хеликон“ за най-продаваните български автори. Съвсем ясно е, че най-продавани са сериозни и качествени книги, а онова, което наричаме „чалга-литература“ е назад. Т.е. не е вярно, че пазарът оценява „чалгата“. Погледнете класацията за 2020, която излезе току-що. Погледнете и тази за 2019. Няма чалга, поне не и във върховете.
От друга страна, отсъствието на пазарен елемент в оценката, рискува да превърне програмата в спонсорство за малотиражки и графоманство. И за „автори“, чиято единствена цел е усвояването на държавните пари, а не постигането на някаква връзка с ЧИТАТЕЛЯ. Читателят е най-важен, мисля че това трябва да е основният център на всички разсъждения, когато се работи по програмата за подпомагане на писателите. Подпомагаме писатели, но целта е в крайна сметка – читателят да получи нещо. Той да е истинският печеливш от делата ни.

Мисля, че идеята да се подпомагат писатели е добре. Ако зависеше от мен, аз бих я развил и по-натам – да има държавни „длъжности“ за писатели. Така както има за артисти, режисьори и сценаристи в театрите. Те са на заплата, нали така? В същото време, тяхното изкуство е по същество „производно“ на писателите. Абсолютно всички тези дейности се опират на това, че някой някъде е написал нещо. Веригата тръгва от писателя, и после стига до актьора, постановката или филма. Но за актьори има държавни театри, а за писатели подобна „длъжност“ не съществува. Мисля, че би било разумно да има, с всички уговорки, че подборът следва да е доста внимателен, и да има ясни критерии кой да е назначен (вкл. пазарни, вкл. държавата да си връща част от парите чрез получаване на авторските права).
Всяко добро начинание зависи от начина на изпълнението си, надявам се и този проект, който сте замислили, да се получи добре…

 

С уважение:
Добри Божилов,
Писател
„Задругата“ (2-ра най-продавана книга за 2019 и 4-та за 2020)
„Заветът“ (8-ма най-продавана за 2020)

04.12.2020