Историческият роман „Заветът“ е най-четеният, защото провокира да разгръщате всяка следваща страница... Факти, легенди, романтични преживелици и странни загадки...

 

Историческият роман „Заветът“ (както и първата книга „Задругата“) е най-четеният, защото книгата има най-ценните качества на съвременния роман – преплетени са исторически факти, увлекателни легендарни истории с романтични преживелици и странни загадки. Загадки, провокиращи читателят да разгръща с нетърпение всяка следваща страница.
Езикът в романа е общодостъпен: необременен с исторически достоверни клишета или от съвременни чуждици ( каквито изобилстват при други съвременни автори), нито от излишни архаизми, въпреки че се описват събития от 18 век.

Още в началото на романа Забулената изрича нравствената истина: „Нищо истински ценно не може да се съхрани в злато. Златото е преходно, защото обсебва хората.“ Но вярата, кръстът могат да просъществуват векове, предавайки завета от поколение на поколение. Тук, за разлика от първата книга борбите, каузата и членовете на Задругата не са на преден план. На преден план е човешката душа с нейните сблъсъци и страдания, с нейната обреченост и сила. Задругата учи будните български деца не само на стрелба и саблени удари, но и на „дипломация, история и хитрост“. Проучването на следи е едно от най-дълбоките изкуства, които учениците на Задругата изучават. Тези знания са необходими за физическото им оцеляване. Това тайно общесто умее да разгадава тайни и да търси и намира сведения на най-невероятни места. „Паметта беше онова, което един ден щеше да свърже миналото и бъдещето.“
Нечовешките зверства са описани с историческа достоверност. Но и с аналитични прозрения: „Този народ живееше по безкомпромисни правила, които го пазеха в една от най-нечовешките тирании, съществували някога.“ И обяснението за оцеляването на този народ: „Само здрав морал и неумолими закони можеха да направят роба по-силен от господаря.“
Вмъкването на Житието на Исмаил бей придава на романа философско, нравствено-етично звучене. То не е просто житие, а показва израстването на една многопластова личност, преминала през катарзисите на войните, робството, хайдутството, но и на личната драма и на голямата разтърсваща любов: „Той победи вещицата. Нейният господар – Демонът, победи него.“ Новият Исмаил бей е човек, който с мюсюлманите е мюсюлманин и с християните – християнин. Той не е господар, а баща на всички. „Най-важно е онова, що превърна Исмаил бей от демон в човек.“
В книгата се загатва и за типично българските обреди, приказки и обичаи. Внушително е описанието на огнения танц, на преданията за вещици и змеици – как в изгарящият танц се предава силата от старата на младата. Как силният дух съхранява материята. Злото и доброто са свързани с тънка нишка. Но всеки сам може да избира кое от двете ще бъде негова съдба.
Пак в Житието авторът казва: „Има едно нещо, което боговете са оставили на хората, и то е божествено. Това е умът. Една стъпка повече ум струва повече от хиляди стъпки на хиляда войски без ум.“
И в целия роман това проникновение се потвърждава - алчността, злобата имат краткотрайни победи.
Българският народ оцелява в петвековното робство, защото пази своята вяра, език и традиции. Неговото самосъзнание се пробужда след написването на Историята, а Задругата все повече подкопава устоите на самозабравилата се турска империя. Това братство е създадено от далновидния ум на последния български цар – Иван Шишман, но в романа има и втори план, съграден от последната царица.

Йорданка Господинова
20.10.2020