Писателят Добри Божилов - автор на бестселърите "Задругата" и "Заветът", както и на политическата сатира "Гай Балоний", се обърна с отворено писмо към обикновените български полицаи. В него казва, че исторически, армии, изоставени от водача си, който не е с тях, когато им нарежда да нападат, обикновено сами изоставят заповедите, и напускат бойното поле.
Не може нареждащият бой, да не е в боя.
Ето го писмото, без редакции:
Обръщение към полицията!
Наши полицаи,
Аз съм писател и площадът не е най-доброто място, от което да съм полезен за обществото. Но ще правим каквото изисква абсурдът на нашата държава...
Наши полицаи,
Аз приемам правото ви да ни пребиете в изпълнение на закона. Уважавам и нашето право да опитаме да ви набием, в нарушение на закона.
Но никога не мога да приема едно - онзи, който издава заповедите, да не е тук при вас. А вместо това да обикаля из вили и ловни стопанства в провинцията, обяздил платен от нас с вас хеликоптер. И докато вие и ние се бием, той е на скъпи уискита и с нова кучка всяка вечер. И прави дистанционни заседания на правителството, и разпорежда.
Мястото на оня дето нарежда боя, е в боя. Той трябва да е тук - зад гърба ви, когато ни биете. Тук - при вас, за да знае, че ако ние минем през вас, ще стигнем до него. Само тогава може да ви нарежда да биете. И вие да изпълнявате. Не може вие да биете, и да рискувате да не се приберете при децата си, а Той да си гушка внуците, и да ни ги показва, докато обяснява конституционните си проекти.
Наши полицаи,
Всеки един диктатор, когато брани властта си, е в столицата си. При полицаите си. Лукашенко е с тях. Янукович беше с тях. Кадафи беше с тях. Саддам беше с тях. Къде е нашият, вашият диктатор, докато вие го спасявате?
Наши полицаи,
Ще ви разкажа една история. Когато се е основавала България, византийската войска е била 4 пъти повече от българската. При това - силна и натренирана от 20 години войни с арабите преди това. При това - с опитни военачалници, каквито са днес вашите офицери.
Но...
Но в един момент императорът изведнъж се оттегля, и уж отива да се лекува. Оставя генералите си да довършат битката.
И тогава - тогава армията му се разпада. Съставена от опитни мъже, минали много битки, тя отказва да воюва без императора си.
И така се ражда България. Вашата страна. Нашата страна.
Наши полицаи,
Въпросът, трябва ли една войска да воюва, когато водачът и се крие, е фундаментален. Той сега е пред вас. Помислете и отговорете. Може не днес. Отговорете утре. Вдругиден.
Няма никакъв шанс нито днес, нито утре, нито след седмица, този страхливец да дойде при своята войска... Войска, изправена пред своя народ...
Добри Божилов, писател
Един от Вас
03.09.2020
Орлов мост