Изтрещяване: Мутафчийски продава месо от трупа на Бойко в нов разказ на превъртял от карантината писател...
Кризите оставят своя отпечатък и в литературата. Например един от шедьоврите на Пикасо - "Герника" е вдъхновен от терора над цивилното население в едноименния испански град, от страна на нацистите. Било е чудовищно клане, и Пикасо го е превърнал в изкуство.
Писателят Добри Божилов (автор на бестселърите "Задругата" и "Заветът") също направи нещо подобно, като уточни, че написаното е "най-налудничавия разказ в живота му", и е извадил на показ "най-тъмната му страна".
Става дума за разказа "Канибали", който преминава всякакви "граници" на задръжки и благоприличие (можете да го прочетете в блога на автора ТУК). Най-вероятно самата творба е повлияна от поведението на управляващите, които ежедневно всяват страх и паника чрез приказки за "умрели", "трупове", "ковчези", "патолозu" и внушения стигащи почти до надигащ се зомби-апокалипсит.
В разказа, Божилов е довел всичко това до крайност.
Творбата влиза в жанра на постапокалиптичните произведения. Става дума за близкото бъдеще, след кризата, когато поради рухването на икономиката, е избито 99% от световното население. А българите, с неповторимото ни качество да оцеляваме, сме измрели "само" на 90%.
В този пост-апокалиптичен свят върлува канибализъм, защото най-лесно достъпната храна са себеподобните. Подобно поведение обаче не се свежда единствено до физическо оцеляване, а се превръща в част от корпоративната култура. Т.е. канибализмът се превръща и в бизнес, и дори в част от новите "ценности".
И именно тук се намесват познатите герои. Мутафчийски се оказва хитър лекар, който при първите размирици, които избиват цялото правителство, успява да се измъкне. Но не само това - той се досеща, че ще настанат времена на канибализъм, и затова прибира, и скрива в хладилници, труповете на най-известните гербери, начело с премиера.
След това - с разрастването на канибализма, започва да пуска парчета от тях "на търг", от което печели огромни суми.
Омразата на хората прави търсенето на "месо" от виновниците за катастрофата огромно, а въпросните парчета са "върховен деликатес".
Ироничният елемент в разказа е, че Мутафчийски също е търсен от "ловците на дивеч", защото се счита че неговото месо ще се похарчи по-скъпо дори от това на Борисов. Той е в двойнствената позиция да е един от най-богатите хора, заради бизнеса с труповете на министрите, но и един от най-търсените, за да бъде разфасован и разпродаден.
Разказът е абсолютна гротеска, триумф на черногледството, с което авторът доказва, че може да задмини всички властници, ако трябва да ползва "трупове" и "канибали" като послание към масите. В него обаче има и нишка хумор. Всичко е представено леко иронично, което го прави малко по-лесен за четене.
А авторът Божилов сподели в социалните мрежи, че този разказ най-вероятно е продукт на собствената му лудост, подсилена от карантината.
Освен разказа, друг признак на изтрещяване е това, че е започнал усилено да размахва една самурайска сабя.
Той самият коментира сам себе си по следния начин:
"Мисля, че имам нужда от психиатрична помощ, но в момента всяко друго лечение, освен вируса, е забранено..."
B.N.
16.04.2020