Трябва ли да се прави класация на книги, която включва нехудожествена литература, копи-пейст от Интернет и политическа пропаганда?

Публикувам това мнение като писател, отчитайте че съм заинтересовано лице от темата, която се коментира.

Излезе класацията на книжарница "Гринуич", в която моята книга - "Задругата", отново е сред топ заглавията, но малко по-назад - на 14 място.

Тази позицията обаче не е толкова по-различна от класацията на "Хеликон", където сред художествената литература книгата е на 2 място, но в общия списък - на всички книги изобщо, е на 9 място.

Причината за разликата са масови продукти, които не са книги, а са научно-популярно или политическо четиво, облечени в книжно тяло, с цел осребряване на някаква аудитория. Такива са книгите на Иван Костов и влогъра Слави Панайотов, също - "Алманахът" на Иван и Андрей, книги за "личностно развитие" и пр.

Специално в Гринуич, тази книжарница е една единствена, и е в София, и то в центъра - на Витошка и Солунска. Това е самата "светая светих" на градска десница и на съсловието на реституцията. Съвсем логично е Иван Костов да е бестселър (на 2 място).

Ако се направи само класация на художествената литература, то "Задругата" е на 8 място - отново в Топ 10. Начело е Здравка Евтимова с "Кръв от къртица", която иначе в общия списък излиза 5-та.

Интересен генерален въпрос обаче е, следва ли изобщо да се правят класации, включващи не-художествена литература. Или поне трябва ли всичко да е една обща класация. Вероятно решението на "Хеликон" да правят отделни класации е по-точно.

Основната и важна за обществото литература, е художествената. Тя създава и оставя за бъдещето, това което се нарича "култура". Всичко останало е някаква форма на научно-популярно, религиозно, политическо и пр. четиво. Т.е. това е по-скоро някакъв вид "списание", представено като книга, а не е книга. Нехудожествената литература е периодика в книжно тяло. Например книгите на влогъра Слави Панайотов са до голяма степен копи-пейст от Интернет. Човекът има аудитория и кешира. Книгата на Иван Костов е пропагандно политическо четиво, като всеки други подобни мемоари. Книгите за личностно развитие, самочувствие, как да забогатееш и пр., те са нео-религиозна пропаганда. Създават се нови култове, които не се наричат религии, но са точно това. Всичко това има изключително преходно значение, като мине текущата еуфория, не остава нищо. Например ако търсите "Топ мистериите на България", много повече можете да намерите в Интернет, отколкото да ровите в книгата, която беше, и все още е, бестселър. След 2-3 години тази книга ще се забрави.

Дори книгите на Стивън Хокинг започнаха да се убиват една друга. В една пише едно, след 2 книги, пише друго. Представя различни версии и теории, но без твърдо да застава зад някоя от тях. Първо има черни дупки, после няма, или не е съвсем сигурен.

Мисля, че под "литература" следва да се разбира само художествената. Иначе няма причина да не вкараме в класацията и продадените тетрадки или химикалки, в същата книжарница... :)

Но "Задругата" 8-ма художествена, и 14-та общо, сред хиляди издадени книги тази година, е успех. Особено в самия център на София, където живее неолиберал-атлантическата и доста анти-патриотична аудитория...

Позиция на писателя Добри Божилов, автор на "Задругата", изразена в социалните мрежи...

П.П. Цялата класация на "Гринуич" е представена и коментирана от Силвия Недкова в "Площад Славейков". Снимката също е заимствана от там.