Здравка Евтимова: И в Шекспир има много архаични думи, но никой не се опитва да го "преведе"... Би избухнала революция...
Писателят
Здравка Евтимова недоумява как е възможно някой да посегне на
текстовете и дава пример с великия Шекспир, чийто език също съдържа
много архаични думи, но никой не се опитва да го преведе. Според нея
най-добре би било, ако всяка архаична дума се поставя в края на
страницата под линия или в речник в края на книгата.
„Намеса
в текста на Шекспир би било повод за въстание на всички англоговорещи,
за които английският е роден език. Езикът на Шекспир е силно архаизиран,
не само лексиката, но и граматиката. Правя този паралел не случайно. В
езика на Вазов също има думи и изрази, които са силно архаизирани.
Трябва да подходим умно към Вазов. Противник съм на всякаква намеса в
негови текстове, против всякаква редакция на негови текстове. Умното би
било под линия да се обясни на съвременниците смисъла на архаичните
думи“, заяви Здравка Евтимова.
Според
преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски“ Владислав Миланов децата не
трябва да бъдат подценявани. „Българските учители знаят какво е Вазов за
българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги
подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата.
Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да
потърсят и да разчетат дадена дума”, заяви той.
Няма
нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това
заяви пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.
Поне
такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно
зелено дърво, “чучурче” – чешма, “глъчка” – гласове и “ятаган” – сабя.
Преводът за часове разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв
и възмущения.
„Това
е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език
от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото,
когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от
Вазов, или думаха хижа, или думата часовник.
И
още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от
дядо Вазов“, изрази възмущението си преподавателят в СУ „Св. Климент
Охридски“ и литературен критик проф. Кирил Топалов. Според него е
по-приемливо на учениците да им бъде обяснено какво означават тези думи.
„Произведението
на Вазов е част от културната ни памет. Имаме много турцизми в езика –
един по един те отпадат, но не са малко и днес. Те съществуват и в
именната система. Например, моето име е турско. Топалов означава „ранен в
крака, окуцял в битка“. Но това не означава, че трябва да се откажа от
него. Да преведеш Вазов на новобългарски, съвременен език, по-голямо
кощунство от това няма“, категоричен е проф. Топалов.
Ученият
дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които
имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански
думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни,
каквото Вазов има за нашата. „На ум не му минава на никого в Италия да
смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало
на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчерта
проф. Топалов.
Той
не изключи, че и други класици на българската литература могат да
последват съдбата на Вазов и да бъдат „преведени“. Сред тях са Христо
Ботев, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови.
Източник: БГНЕС