Въпросът в заглавието на тази статия вероятно е най-трудния за увеличаващото се (за щастие) множество на българските читатели. И той се отнася не само до една книга (най-добрата), а по принцип до това кои са няколкото най-добри книги, които е добре човек да прочете задължително тази година.
Класациите по продажби, за съжаление, не са обективен измерител, по 2 причини.
Първо - няма абсолютно обективна класация, всички те са пазарно повлияни, според интереса на онзи, който ги прави. И на второ място - не винаги най-продаваното е най-добро.
Типичният пример е с "Теорията на относителността", която би била възможно най-качествения интелектуален продукт, ако излезе на пазара, но би имала тираж не повече от 50 бройки. И обратно - масови булевардни романи (тип "Барбара Картланд") правят гигантски тиражи, без да имат особена интелектуална или художествена стойност.
Измежду всички класации, сравнително най-обективна изглежда тази на книжарници "Хеликон". Защото това е книжарска компания, т.е. основният и бизнес е търговията с книги, и в по-малка степен тя е издателство, което има интерес на избутва собствените си книги "нагоре". Очевидно е, че класация на компания, която е предимно издателство, ще извади напред неговите си книги.
Според "Хеликон", в първото полугодие води книга на влогъра Слави Панайотов - "Топ мистериите на България". Книгата е много добра и е препоръчителна за всеки млад човек.
Този тип книги обаче имат научно-популярна стойност и не би следвало да се съпоставят с художествените. Т.е. тази статия, и общата философия по принцип, е да се оценяват единствено художествените книги, защото те обуславят лицето на литературата. Също те остават и дългосрочно като следа.
Т.е. ако извадим нехудожествената литература, тогава на първо място излиза "Живот в скалите" на Мария Лалева. Тя отстъпва съвсем малко на Слави, но все пак в генералното класиране е втора. Но в художествената е първа.
Това ли е най-добрата книга?
Пазарно - да.
При това, трябва да се знае, че тази книга не е от типа на бестселърите на Венета Райкова, разчитащи на екстремни дози провокация, прекалено интимни сцени и сваляне на "всякакви задръжки". "Живот в скалите" е културно написана книга.
И добре продавана.
Но все пак, това ли е най-добрата книга?
Ако съдим по отзивите в социалните мрежи и в Goodreads - не. "Живот в скалите" е добър пазарен продукт, но успехът приключва с покупката. След това отзивите на разочарованите задминават отзивите на възхита. Има ги и двете. Това трябва да се уточни. Има много крайни отзиви, книгата е силно поляризираща. Но разочарованието е доста повече.
Защо това е така?
Със сигурност не защото книгата е лоша. Това не е лоша книга. Това е един силно емоционален разказ, от няколко гледни точки, който изобилства от философски разсъждения за живота, смъртта, Вселената и всичко останало. Тази книга е една изповед на своята авторка, разкрива нейния вътрешен свят и мисли.
Проблемът идва от несъответствието на обективните нужди на пазара от подобно четиво, и реализираните продажби. Реално аудиторията на подобна книга (съдено от други подобни) е силно ограничена. Тя не би следвало да се продаде в повече от няколко стотин бройки - четени от хора с определена нагласа на мисълта и чувствата, и търсещи точно това.
Вместо това обаче, с очевидно уникално ефективен маркетинг, книгата е превърната в бестселър, с което тя фактически стига до огромна аудитория, извън тази, която се интересува от нея.
Резултатът - разочарование. Точно затова, повечето отзиви са негативни. Защото тази книга просто не е за масовата публика. Ясно е, че всяко издателство, и всеки автор, искат да продават. Но читателят иска да чете това, което му е интересно. И като си купи нещо такова, подведен от "общата вълна", се получават негативни реакции.
Твърде вероятно е, ако някога същата авторка издаде втора книга, тя да не получи подобен пазарен резултат. Моделът "първата книга продава втората" ще се задейства обратно и всички тези разочаровани, просто няма да си купят нищо повече. Разбира се, малката група, за която тази книга е очарователна, ще си купи.
На второ място, според "Хеликон" е историческо-приключенският роман "Задругата". Той също е дебютен, подобно на този на водача. Интересна година е тази - дебютни книги оглавиха класациите, а творбите на утвърдени писатели минаха назад. Може би все пак, като цяло, българската литература бележи някаква сериозна еволюция.
Но на второ място е "Задругата". Това е типичен роман с голям пазарен потенциал, от типа на "Тримата мускетари", "Айвънхоу", "Крал Анри IV", четирилогията за Асеневци на Фани Попова-Мутафова и пр. Огромна група от читатели харесва историята, а в настоящия момент има и глад за българско патриотично четиво.
"Задругата" е именно това - тя адресира много дълбоки исторически комплекси и рестартира националното самочувствие.
В нея се разказва за тайна организация, създадена от цар Иван Шишман, която да бди над народа във времето на робството, и да го подготви да се освободи един ден. Скрити братства, пари, интриги, политика, и всичко това обединено зад идеалистичната кауза за връщане свободата и достойнството на един народ. Резултатът е доста добър.
В нея се разказва за тайна организация, създадена от цар Иван Шишман, която да бди над народа във времето на робството, и да го подготви да се освободи един ден. Скрити братства, пари, интриги, политика, и всичко това обединено зад идеалистичната кауза за връщане свободата и достойнството на един народ. Резултатът е доста добър.
Затова мястото и във върха на продажбите е логично. При това, тук хипотетичен успех на продължение е почти гарантиран, защото и в момента вече прочелите я напират за такова (според слухове от фен-групата ѝ, то ще излезе в края на годината).
Отзивите за тази книга са изключително позитивни. На десетина положително настроени читатели, има един отрицателно. Няма поляризация - книгата е намерила своя читател сравнително точно. Единствените крайности са някои от мненията, че Божилов е от ранга на Дан Браун и Умберто Еко, което е малко рано да се каже, на базата на една книга. Но това са мнения на читатели, а те имат право на такива.
Тук е добре да уточним, че авторът е доста необичайна личност. Той е човек, който се занимава основно с бизнес в света на високите технологии, но в един момент - става автор на исторически роман. Божилов е нееднозначно приеман, заради доста обществени спорове, в които е участвал в миналото. Освен това, той е единственият, който официално издава сайт за "фалшиви новини", на който ясно е написано, че са фалшиви и всичко е художествена измислица. Казва се "Гъдел Нюз". Също Божилов е създател на първата българска крипто-валута "ЛевКойн".
Най-интересното от всичко обаче е използването на "Гъдел Нюз" за промоция на "Задругата". За да спечели начално внимание сред морето от книги, Божилов пусна серия от фалшиви новини за самата книга. Един я гори, друг го арестува, ЕС я забранява и пр. Новините ясно са обозначени като измислени, но това не пречи да бъдат четени, и така за книгата да се разчуе.
Фактически, "Гъдел Нюз" се превърна във втория най-успешен маркетингов инструмент на книжния пазар, след този на "Живот в скалите".
Съществува обаче една сериозна разлика. Докато Божилов чрез необичайна реклама, докара книгата до аудитория, която се интересува от това, то "Живот в скалите" се озова сред аудитория, която повечето не се интересува от нея. Чисто финансово, едната печели повече, но с цената да си навлече и много гняв от хора, повлияни просто от пазарния успех преди тях.
На трето и четвърто място в "Хеликон" са две преводни книги. Голяма гордост за България би следвало да е, че български автори са на първите 2 места.
Но на 3-то е Джером К.Джером със "За вредата от следване на чужди съвети". Авторът е стар, утвърден, фактически класик. Няма нужда нито от представяне, нито от реклама. Пазарният успех се дължи основно на това да се усети моментът, в който е най-добре да бъде издаден или преиздаден. Очевидно това е постигнато.
На 4-то място е Дейвид Балдачи с "Последен ход". Класически трилър от автор, изпитан на доста пазари, преди да дойде тук. Качеството е предвидимо, аудиторията си я има, продажбите се случват. Но Балдачи едва на 4 място, изпреварен от двама българи, е изумително постижение.
На пето място в класацията на "Хеликон" е автор, който нито помпа неудържимо маркетингово, нито ползва майтапчийски новини. Това е Здравка Евтимова с преиздаването на "Кръв от къртица".
Сборникът разкази отново е доста високо, което подтикна бързо да се издадат и други нейни книги, които да използват импулса. Това са "Добрата страна на нещата" и "За теб, за мен", които във второто полугодие вероятно ще се продадат добре.
Евтимова се превръща в явление на литературния пазар. Около нея тече естествена реклама от безкрайни коментари и публикации на разкази и откъси в Интернет. Жената демонстрира изключителна скромност и добродушие, което и печели допълнително симпатии. Фактически от старите и утвърдени писатели, Евтимова защити "честта на гилдията", спрямо новите звезди. Може би тези нови звезди ще станат утвърдени писатели един ден, но в момента не са такива. Трябва да издадат поне няколко книги със същия успех, за да бъдат приети. За момента са "дебютанти с летящ старт".
На 6 място е Майкъл Конъли с "Дълга тъмна нощ". Отново утвърден автор, с широк световен тест, преди да дойде в България. Изненади не може да има. Класически силен трилър.
На 7 място е една дългоочаквана книга - предисторията на "Игра на тронове", озаглавена "Огън и кръв". Вероятно тя е по-назад, защото излезе по-късно, спрямо другите книги. Иначе моментът бе добре избран - заедно с излизането на финалния сезон на филма. Това вещае добър резултат в по-дълъг период. За феновете на фентъзито, и за феновете на сериала - това е книгата.
Последните 3 в Топ 10 са Джеймс Ролинс ("Ключът"), "Лимонов сладкиш с маково семе" от Кристина Кампос и отново Джером К. Джером с "Удобството да имаш опашка".
Това е Топ 10 по продажби. Т.е. това са бестселърите.
Но дали само продажбите определят? Както видяхме - продажбите могат да се постигат с алтернативни средства. При това - могат да са ефимерно временно явление. Надолу в класацията е предната звезда - Венета Райкова, с новата си книга "Завист", както и с други по-стари романи. В предни години те оглавяваха списъците на най-продавано.
На 26 място, но все пак в Топ 50, е новата книга на Владимир Зарев - "Чудовището". Би следвало да се очаква по-висок резултат за нея, защото авторът е утвърден (от типа на Здравка Евтимова). Със сигурност, пазарната оценка толкова назад не съответства като отговор на въпроса "коя е най-добрата книга"?
Назад в класирането е и "Ватиканът" на Жоре Родригеш Душ Сантош - трилър от типа на Ролинс и Балдачи. Там е и самата "Игра на тронове" ("Песен за огън и лед"). Интересно четиво е и "Смъртоносно бяло" на Робърт Галбрейт.
На впечатляващото 39 място е "Произход" на Дан Браун - може би най-продавания автор у нас дългосрочно погледнато.
На последното 50-то място, на "косъм" добрал се до елитната класация, е трилърът "Малтийска следа" на Стив Бери. Отново Ватикан, интриги, командоси, рицари...
И така - коя е най-добрата книга на българския пазар в момента?
С оглед на всичко казано, най-логично е това да бъде "Кръв от къртица". Едновременно стои високо като продажби, от утвърден автор е, има огромен брой отзиви, и предизвиква изключително позитивно влияние в обществото. Тя е балансът между "пазарен успех" и "художествена стойност". И голяма гордост за България е, че именно българска книга заема това място.
Като подгласници на второ и трето място, можем да сложим "Задругата" и "Огън и кръв" - отново висока позиция, ясна аудитория и силен сюжет.
Като подгласници на второ и трето място, можем да сложим "Задругата" и "Огън и кръв" - отново висока позиция, ясна аудитория и силен сюжет.
Разбира се, този анализ представлява субективна оценка, мнение на база на някаква гледна точка. Читателят е в правото си да направи свой избор, и той в никой случай не би бил по-малоценен от настоящия. В крайна сметка - на книжния пазар, читателят е цар...
B.N.