Ако ми зададете въпроса "кой е най-щастливият човек на света", бих ви отговорил с обратен въпрос: "А кой колко книги е прочел?"
Публично доминиращите ценности, които изглеждат като "път към щастието", всъщност могат да бъдат силно подвеждащи. То и това си е установено, но кой ли слуша? Мъдростта е извела кратки послания като "Щастие с пари не се купува", но това не пречи на първичното да доминира. Просто човек не е съвършено същество и робува на много остатъци от дивото.
Истината е, че най-големият бедняк, ако е прочел 100 книги в живота си, е бил много по-щастлив от най-големия милиардер, който е прочел 10.
И ако двамата заедно са на "терасата на дядо Господ" и гледат миналото, то милиардерът дълбоко ще завиди на бедняка.
Какво е щастието? По този въпрос колкото векове, толкова отговори. Но все пак едно ги обединява - щастието е вид възприятие на съзнанието. Щастието е индивидуален процес, в който човек се "чувства добре" или изпитва някакво друго чувство, което го издига. Т.е. щастието е част от функционирането на съзнанието.
От което следва простата Истина - колкото е по-голямо и по-широко съзнанието, толкова вероятността за по-голямо щастие е по-голяма.
Представете си един човек с широка мисъл, който няма нищо друго, освен собственото си тяло, и гол плува в обширно езеро. Представете си човек с тясна мисъл, който притежава лодки, яхти, дори цял "Титаник", и плува с всичко това една чаша...
Това е връзката между съзнание, щастие и ресурси.
Какво са ресурсите, богатството, парите?
Те са една глупост, останала от първобитните времена. Дори от времената на животните. Инстинктът за оцеляване и изхранване. Всяко живо същество се стреми към тези ресурси. Бие се за тях, убива, може да бъде убито. В първичната джунгла, единственият стремеж е оцеляването.
Странното е, че дори в днешното модерно общество, това също е почти единствен стремеж - трупането на материални блага.
Хората днес удовлетворяват основните си нужди буквално с 1-2 дни работа в седмицата. Заедно с това, получават сигурност, здравеопазване, образование и всички други големи постижения на съзнанието.
Въпреки това, хората работят 5 дни в седмицата, някои работят дори без почивка, а някои подчиняват живота си на трупането на несметни богатства, които реално никога няма да усвоят.
Помислете, ако човек за 2 дни работа се изхранва, а останалите 5 дни развива съзнанието си, дали няма да постигне много повече от онзи, който 7 дни в седмицата трупа по милион всеки ден...?
Разбира се, може да възникне въпросът, че трупането на пари също развива съзнанието. За съжаление, това не е така. Трупането на пари НЕ развива съзнанието в същата степен, в която го развива четенето например. Трупането на пари е автоматизиран процес, спазване на определени правила, търсене на подходящия момент и издебване на "врага". Т.е. това е същото, което прави тигърът в прерията, докато дебне антилопата. Може да има много преуспели тигри, които са заловили много антилопи, но те не са станали хора...
Бедният човек, или нека не хвалим прекалено бедността - имащият основни блага човек, който чете книги и развива ума си, прави много по-разумен и щастлив избор от богаташа, който става все по-богат.
Защото съзнанието на единия става по-голямо, а на другия - то си остава същото.
Всичко това доста ясно личи дори от поведението на богатите хора. То е нещо, което трудно може да се определи като "разумно". Озовали се с купища пари, те просто не знаят за какво да ги ползват. И започват абсурди от типа на консумация на наркотици, спортни коли за милиони, при положение, че същата скорост можеш да имаш и от тунингован домашен автомобил, яхти, на които се качват за 2 седмици в годината, частни самолети, които 360 дни стоят приземени и пр.
Има някои рок-звезди или футболисти, които започват да поставят рекорди в това с колко бройки от другия пол са преспали. Има такива с по 500 партньори, та и повече. Всъщност, след 3-я или 3-тата, вече си наясно, че всичко това е едно и също. Тези хора не си купуват повече щастие. Те си купуват "бройка", за да я изтъкнат пред себеподобните. Купуват си изтъкването, а не личното удоволствие.
През това време бедният човек какво прави? Отделя 20 лв. и си купува нова книга. Сяда, потапя се в съвсем различен свят, който може далеч да задминава всичко, което богатият е купил с парите си. Защото в света на книгата са възможни и невъзможни неща, единственото ограничение е вдъхновението.
Помислете само - храна и партньорки е имал всеки орангутан. Днес човекът
строи къщи, мостове, лети във въздуха. Създал е нови типове щастие.
Основани на развитото съзнание. Така човекът има много повече дори от
най-богатия орангутан преди 50 хиляди години. Виждате ли благодатта на
съзнанието...
Какъвто и наркотик да купиш, с каквато и манекенка да се уредиш, това е нищо, сравнено с онова, което можеш да си мечтаеш...
И още повече - сравнено с мечтите на някой много по-вдъхновен от теб, които е записал, и които стават твои, в момента, в който ги прочетеш.
Докато си в леглото с номер 516, надрусан до козирката със "стока" за 10 хиляди долара, някой друг е в приказен свят, където общува със съзнанието на автора на книгата, но и с всички други съзнания, които са били с него, когато я е писал.
Докато повтаряш за 88-ми път успешна сделка на борсата, изиграваш врага и изкараш тлъстата комисиона, някой друг някъде чете за Живот, Вселена и всичко останало, сравнена с които всяка борса изглежда абсолютна шутовщина...
И най-важното - докато някой чете, той разширява своето съзнание, така че да може да възприема все повече и повече от следващото четене. Получава достъп до нови видове щастие, които са възможни само за едно пораснало съзнание.
Защото човек, който започне с "Винету" и "Островът на съкровищата", после може да мине на Кант, а един ден дори от чисто любопитство да се озове в "Теорията на относителността". Не защото е интересна, а защото съзнанието му е пораснало, за да си зададе въпроса "как е възможно Вселената да е толкова невероятна"... И тогава става интересна. "Теорията на относителността" е интересна за порасналото съзнание, прочело много книги...
Първичните ценности са силно подвеждащи, дори да са доминиращи. Влиянието на инстинктите и надмощието им над разума водят до забавяне на еволюцията и пропиляване на на толкова много възможности.
Човек сам прави избора си, само от него зависи дали ще си тръгне от този свят със съзнанието на Леонардо или със съзнанието на Чичо Скрудж. И двамата си тръгват само със съзнанията, и не отнасят никакви пари със себе си...
Добри Божилов